Магията

Вчера на излизане от новия ми дом на входната врата на блока, имахме с моята приятелка среща с дядо на 80+. Ама от ония дето имат живец в тях, четеш го още в позата им...
Слизам по стълбите и виждам как той стои точно на вратата и гледа моята приятелка в очите. Тя сочна, зехтинена, игрива, красива - на 35, също го гледа.
Приближих ги и започнах да усещам магията. Видях какво означава да се радваш на ценителски на красотата, започна вълшебството и мен да ме омайва! После ме погледна – истински, дълбоко, право в душата. Каза бавно:
- И тя млада като теб!
Наслаждаваше ни се с поглед.. бавеше ни...
Аз се чуствах така или иначе млада и красива, но бързах много... Исках от възпитание да му кажа добра дума.. и да тръгна... Егото ми говореше, извади телефона и си направи селфи с него, майката говореше бягай да си вземеш детето, но чух и жената в мен как говореше: за това съм родена, дядо, да съм красива...
Дадох му с удоволствие всичката красота в мен в погледа ми..
А той дядото на 80+ направи драматична пауза, като режисьор на живота и после каза:
- Бъдете красиви, ама винаги бъдете красиви, момичета. Повтори го.
Бавно за пореден път го усетих как се наслади докрай на момента и чак тогава се отмести от вратата и ни пусна.. да излезем в друг свят...