Аз и книгите

Дългите и горещи лета, докато родителите ми бяха на работа, а съучениците ми по селата, през горещия ден имах само един приятел: Книгите. За мой късмет имахме огромна библиотека: от традиционните български автори и класическа литература, редки учебници за университет, книги от по миналия век. Семейството ми изкупуваше отпадъчна хартия, хората си чистеха книгите, а аз ги прибирах.
Четях и художествената и специализираната - билки, йога, учебници по медицина, как се гледат зайци, клинична психология... В по-горен курс парите от стипендията за отличен успех я давах за нови енциклопедии. Майка ми със своето средно образование, беше успяла да възпита в мен любов към знанието. Друг е въпроса, че като станах на 20+ ми се видяха доста плитки... Явно през зората на демокрацията нивото не е било много високо...
Летата четях по минимум по една книга на ден, през учебно време нощите бяха моето време. Което създаваше проблеми. Мама и татко не ми даваха, аз се криех, но все някой от тях ставаше и виждаше светлината в стаята ми. Чела съм на фенерче под завивката или на студа в една малка стаичка, където беше ел таблото... и там пусто ме хващаха ... Имаше и много дебели закани: "Който чете, майка му умира"... Може да се потърси тук много символика, ама не ми се говори за нея...
Беше проблем и с училището... защото като си чел цяла нощ, накрая сутринта хич не ти се става за час на класа или английски. Ах, как го мразех този английски. Един път казах вместо people пьопл /на френски/ и след бурния смях на съучениците ми си останах дълбоко травмирана до съвсем скоро. Не че и сега много го говоря, абе то и толкова го зная, ама ми е по-лесно да обвинявам миналото за нежеланието си да се отпусна и да го използвам. Та да се върна на училището.. като излезеше новата програма за срока веднага чинно отбелязвах кои първи часове ще пропускам, но доста сериозно и отговорно го правех - винаги стоях на 1/3 неизвинени отсъствия от спирането на стипендията :) Имах огромен късмет да бъда учена от прекрасни учители. Хора, простете ми, уважавах ви и тогава, просто ми трябваха 2 кафета сутрин и няколко цигари преди да започна училище :)
Към днешна дата още чета от години всеки ден, може би имам някакви периоди да не съм го правила, докато съм имала малки бебета за гледане :) Ама и тогава, докато кърмех прочетох доста :) Тати и до ден днешен като разбере за някоя моя пакост отбелязва: "язък ти за прочетените книги".. С неговите достойни за поклон 84 години, коя съм аз да му обеснявам, че тъкмо книгите ме научиха да не постъпвам като другите и да си правя всичко по моя си уникален начин