Миналото

Стаята беше нeугледна и мрачна, не само заради облачното време навън. Леглото беше масивно, кафяво, тежко, застлано с дебел дюшек, излизащ от него. На таблата му имаше цвете в изгасващи убити жълти цветове. Миришеше на нещо средно между прах и мухъл.
На леглото стоеше баба. Всъщност тая дума не отиваше на стоманената канара, която тежко присъстваше в стаята. Лицето и беше черно и с малко, но много дълбоки бръчки. Беше абсолютно неподвижна, затворена. Тя беше останала вдовица на 24, след като трудова злополука вкара мъжа ѝ в корито за няколко месеца. След като почина ѝ остави в наследство една сиромашия, две невръстни деца и две заякнали от грижите по него ръце. Искаше я красив чиновник за жена, но.. само с едното дете, другото да го дадели в сиропиталище. Надменно му отказа и не толкова гордо започна да слугува в чорбаджийските къщи като переше, чистеше, готвеше и затваряше сърцето си.

Погледът на старата жена, беше вперен в четиригодишно момиченце, което разглеждаше кротко книжка на земята. Баща му беше при прасетата. Свинки ли бяха, кокошки ли - никой нито знаеше, нито питаше. Майка му беше на работа. Втора смяна. Детето често надигаше поглед навън през прозореца, но от неговата височина единствено можеше да види кръста на отсрещната църква и понеже не ѝ беше интересен, пак забиваше поглед в книжката.
Внезапно се показа слънцето и един нежен лъч погали детето по бузката. Навън се чуха весели тънки гласчета - деца бяха излезли да играят с родителите си. Момиченцето се оживи и скокна бързо към врата, но бабата с рязко движение протегна бастуна си и спря детето. То се снижи, наведе се, притихна, времето спря за да види какво ще стане.. пръстчетата му неосъзнато тръгнаха да се движат по пода и нарисуваха... кръст.